15.04.2008 г., 21:00

Преподредена

1K 0 2

Не оставяй следи...

Не искам да зная, че идвал си тука...

Безредие вече отдавна във мен не цари,

преподредени са мислите,

                                книгите,

                                двата ми звука...

 

Не, не оставяй следи!

Не ща и да зная, че идваш ти само за малко...

В хармония тиха сърцето ми вече тупти,

недей да се вмъкваш нахално и жалко...

 

Не оставяй следи... Недей ме разхвърля

и времето ценно недей да хабиш на шега...

Преподредена съм... И мога без милост да хвърля

нашите спомени... Твойте писма...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...