Apr 15, 2008, 9:00 PM

Преподредена

  Poetry
1.1K 0 2

Не оставяй следи...

Не искам да зная, че идвал си тука...

Безредие вече отдавна във мен не цари,

преподредени са мислите,

                                книгите,

                                двата ми звука...

 

Не, не оставяй следи!

Не ща и да зная, че идваш ти само за малко...

В хармония тиха сърцето ми вече тупти,

недей да се вмъкваш нахално и жалко...

 

Не оставяй следи... Недей ме разхвърля

и времето ценно недей да хабиш на шега...

Преподредена съм... И мога без милост да хвърля

нашите спомени... Твойте писма...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...