13.02.2006 г., 21:53

Прераждане

1.1K 0 7
Слънцето гниещо разтваря се
в ковчега на вечното.
Прокълнато,
стене.
Там...
В святото. в нищото.

В чашка пластмасова
събира кръвта си -
част от предишен живот.
Стоманени ножици
пробожда в плътта си.
Разкъсва зората
на деня
нов...
Там...

...И ражда денят
във люлка подземна,
обвита от плесени.
И после угасва.
Завинаги.
За да види...
там...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ааа, виж сега, аз се радвам на коментарите. дори и да са негативни. в началото се ядосах защото нямаше коментари за 2ките. оценката не ме интересува, за мен коментарът е много повече. а и оценявам искреността на тези, които не харесват нещо, още повече когато се аргументират. стига да го правят подобаващо
  • Диана ти може и да си за 6-нали за това не ти поставям оценка.Какво да кажа като това не ми харесва.А за какво са коментарите ,ако не да кажем нашето мнение.Можех да ти пиша 2 и да не ти пиша коментар нали.
    Ех,хора,хора -как обичате поздравите ,а когато някой нещо сподели за
    творбата,която не е одобрена отправяте жлъчно усмивки като хаха ....
  • хаха. 1во - нямам интенцията да бъда интересна, нито да се причислявам към футуризма, с който между другото това няма нищо общо. 2ро - акцентът съвсем не е върху "гадостите" и явно някои хора не знаят, че не се чете само буквално. и 3то - кое е "умряла работа" няма значение, защото пиша това, което ми харесва, и което ми идва отвътре, а не което според някои трябва да е "жива работа"
  • Незная,колко е добро това,но истината е ,че ми се догади.Няма да ти поставям оценка.
  • Има образност,макар и не по вкуса ми и изобщо този стил никога не съм го харесвала.От мен ти беше вчера четворката защото нямам съвест да напиша двойка,а и не я заслужаваш.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...