dodic (Деян Димитров)
266 1705
10.01.2007 г., 13:05 ч.

Прераждане 

  Поезия
644 0 8

 

 

Изгубен някъде из времето,

живях в години на мълчание,

обтягайки на съвеста си стремето,

за грешките си търсех оправдание.

 

И тъй вървяха си годините,

в очакване на светлото да светне,

а миговете шеметни, неустоимите,

изнизаха се бледи неусетно.

 

Скитах дълго в царството на сенките,

търсейки за себе си светото изцеление,

съмнение пробождаше ми клепките,

разкъсваха съзнанието ми видения.

 

Но ето че настъпи времето на ренесанса,

време за великите промени във душата,

отърсил се от ритъма на транса,

очи отварям днес за светлината.

 

Проглеждам днес, със нови мирогледи,

възвръщам пак изгубени пространства,

извоювал сам, над себе си желаната победа,

прибирам се в дома от странство.

 

 

 

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодарности, с вас победата е по-сладка
  • Бях като теб. Направих по същия начин. Много хора не ме разбраха и се отдръпнаха от мен, но останаха истинските.
    Много хубав стих, Деяне!!! Поздрави!!!
  • Прекрасно е да се прибереш у дома, след дълги години на търсене! Страхотен стих! Поздрав!!!
  • Тъжно е когато ослепеем за красотата и за светлината.В такъв момент трябва да протегнем ръце назад във времето и да се опитаме да докоснем детето което някога сме били и да погледнем света през неговите очи.
  • Рано или късно за всеки настъпва Ренесанс!

    Поздрав за хубавия стих!
  • Браво! Много хубав стих, Деяне! Поздрав!
    (съвестТа )
  • Чудесен стих! Много е важно човек да може да победи себе си, малцина успяваме!
  • чудесно. камъкът си тежи на мястото!
Предложения
: ??:??