28.08.2009 г., 22:42

Прераждане

559 0 0

Поглеждам аз в лицето

своя образ, в огледало

отразен и виждам сякаш

друг човек,

убил човека в мен.

 

Гледам в огледалото очите,

чужди гледат ме и те,

търся всякой спомен от мечтите,

ала те бледнеят повеч`

всеки ден…

 

Безброй съм пъти аз

умирал и всеки път все

нов се раждам, различен,

някак си дрогиран от самота

и зло,

и болка... страдам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...