Поглеждам аз в лицето
своя образ, в огледало
отразен и виждам сякаш
друг човек,
убил човека в мен.
Гледам в огледалото очите,
чужди гледат ме и те,
търся всякой спомен от мечтите,
ала те бледнеят повеч`
всеки ден…
Безброй съм пъти аз
умирал и всеки път все
нов се раждам, различен,
някак си дрогиран от самота
и зло,
и болка... страдам.
© Михаил Петров All rights reserved.