Aug 28, 2009, 10:42 PM

Прераждане

  Poetry » Other
557 0 0

Поглеждам аз в лицето

своя образ, в огледало

отразен и виждам сякаш

друг човек,

убил човека в мен.

 

Гледам в огледалото очите,

чужди гледат ме и те,

търся всякой спомен от мечтите,

ала те бледнеят повеч`

всеки ден…

 

Безброй съм пъти аз

умирал и всеки път все

нов се раждам, различен,

някак си дрогиран от самота

и зло,

и болка... страдам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...