Прераждане
ПРЕРАЖДАНЕ
Усеща се как полъхът далечен
звездите скрива, срива градове,
променя даже летописа вечен,
та той де не вълнува и зове.
Щом Господ е изместен от парите
нормално е крадци да са на власт.
Те бъркат деликатно из душите
и пълнят алчно грозната си паст.
Продават за пари, че и убиват,
играят свое – кърваво хоро.
Какво че други страдат и загиват
без цел, и без надежда за добро?
Враждуват като две жени в омраза –
най-читавото в тях душа бере.
Навред посяват жупел и зараза,
а никой не желае да ги спре.
Не виждат ли – България умира
и трудно е за днешния човек...
Животът – уж започнал, а пък – спира...
Дали ще съществува подир век?
Дошъл с ония бодри ескадрони
на устрем горд и набег – засиял,
той сигурно ще свърши с неутрони,
създадени от мозък, изкуфял.
Забравихме и Ленън как говори: –
„Любов правете!” – Ех, какво момче!...
Стена се построи и се събори,
а тоя свят към битки все тече.
Превърна се в едно глобално село,
в което с безразличие си врим,
дарява – всъщност, колкото е взело –
импулси за успех, необясним.
Каква да е последната ми песен –
мажорна ли, минорна ли – не знам?
С прераждане, след хубавата есен,
дано светът е малко по-желан...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
