17.04.2013 г., 7:56

Преродена душа

679 0 0

Тихо е в стаята, където аз живея.

Тихо е и в душата ми, която беше наранена.

Не смея да се радвам, не мога да повярвам, толкова ми е добре.

Живея в центъра на град, град, който аз обичам,

но не толкова, колкото жените.

За мене те ще бъдат първи в моето сърце.

Хей жени, каква радост ми доставяте сега.

А преди две години не беше така.

Живеех в друг, мрачен свят, затворен в някаква черупка,

но благодарение на вас спасихте ми душата.

Затова пожелавам на всички вас.

Бъдете весели, игриви и щастливи,

дарявайте с любов мъжките сърца.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...