Тихо е в стаята, където аз живея.
Тихо е и в душата ми, която беше наранена.
Не смея да се радвам, не мога да повярвам, толкова ми е добре.
Живея в центъра на град, град, който аз обичам,
но не толкова, колкото жените.
За мене те ще бъдат първи в моето сърце.
Хей жени, каква радост ми доставяте сега.
А преди две години не беше така.
Живеех в друг, мрачен свят, затворен в някаква черупка,
но благодарение на вас спасихте ми душата.
Затова пожелавам на всички вас.
Бъдете весели, игриви и щастливи,
дарявайте с любов мъжките сърца.
© Наско кирилов Всички права запазени