Apr 17, 2013, 7:56 AM

Преродена душа 

  Poetry » Love
536 0 0

Тихо е в стаята, където аз живея.

Тихо е и в душата ми, която беше наранена.

Не смея да се радвам, не мога да повярвам, толкова ми е добре.

Живея в центъра на град, град, който аз обичам,

но не толкова, колкото жените.

За мене те ще бъдат първи в моето сърце.

Хей жени, каква радост ми доставяте сега.

А преди две години не беше така.

Живеех в друг, мрачен свят, затворен в някаква черупка,

но благодарение на вас спасихте ми душата.

Затова пожелавам на всички вас.

Бъдете весели, игриви и щастливи,

дарявайте с любов мъжките сърца.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??