Apr 17, 2013, 7:56 AM

Преродена душа

  Poetry » Love
677 0 0

Тихо е в стаята, където аз живея.

Тихо е и в душата ми, която беше наранена.

Не смея да се радвам, не мога да повярвам, толкова ми е добре.

Живея в центъра на град, град, който аз обичам,

но не толкова, колкото жените.

За мене те ще бъдат първи в моето сърце.

Хей жени, каква радост ми доставяте сега.

А преди две години не беше така.

Живеех в друг, мрачен свят, затворен в някаква черупка,

но благодарение на вас спасихте ми душата.

Затова пожелавам на всички вас.

Бъдете весели, игриви и щастливи,

дарявайте с любов мъжките сърца.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...