10.11.2011 г., 10:35

Преродени

1.1K 0 11

Сънят прелиства вековете

и тайнствени врати отваря

към други светове.

Арена, гладиатор и жена.

Над тях вечерното небе

лилави сенки хвърля

и лунният седеф се сипе

над светлата им тайна...

 

А в някой друг живот

отново тръгват към безкрая,

загърнати в лилава тайна.

Там някъде - на времевия праг -

припламва пак пожарът.

Жена и мъж през вечността

към кървавите макове

на утрото вървят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветана Качерилска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...