Сънят прелиства вековете
и тайнствени врати отваря
към други светове.
Арена, гладиатор и жена.
Над тях вечерното небе
лилави сенки хвърля
и лунният седеф се сипе
над светлата им тайна...
А в някой друг живот
отново тръгват към безкрая,
загърнати в лилава тайна.
Там някъде - на времевия праг -
припламва пак пожарът.
Жена и мъж през вечността
към кървавите макове
на утрото вървят...
© Цветана Качерилска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
