Престори се...
Престори се, че още ме виждаш красива,
че е светло наоколо.
Има цветя...
Престори се, че вярваш на всичко наивно
и тогава ще видиш
в небето дъга.
Престори се...
Нима ще ти коства сърцето?!
Или може би
Силата
или Гордостта...
Много често сме стигали
тази пътека,
зад която усещам,
че няма врата!
Направи го за мен.
Да се върнем обратно!
Да поседнем на старото
криво легло...
Разчупи шоколада,
налей ми стократно
от предишното чувство,
сякаш не е било,
а сега се заражда,
а сега ни пленява,
а сега ни дарява
света!
Замълчи!
Престори се, че още ме виждаш такава -
най-прекрасната в твоите мъжки очи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
