Никога!
Ще го убия!
Дойде
и ме поръси с любовта си,
а после... Нямане...
и друга търси...
Той само да ми падне...
Суетняк!
Ще го убия, казвам ви!
Но първо ще е мой.
Ще го притисна грубо до стената,
ще разкъсам бързо чистотата
и ще го даря със пошлост.
Да ме помни!
Да помни ли!?
Ще го разкъсам, хора!
Ще го смачкам!
Подобно лъскава монета
на трамвайна релса ще го смажа...
И повече не искам да обичам.
Май ми стигат всички тези драми...
Трябва ми драма!?
Отивам.
Софийският Бродуей
много предлага...
На мен ми стига.
Само да върна съня си
и усмивката ведра,
към хората.
Пък... друго какво ми е нужно?
Щом се справя веднъж със... умората.© Анна Станоева Всички права запазени