9 янв. 2009 г., 12:24

Престъпление от страст

1.2K 0 20
Да му простя ли!?

Никога!

Ще го убия!

Дойде

и ме поръси с любовта си,

а после... Нямане...

и друга търси...

Той само да ми падне...

Суетняк!

Ще го убия, казвам ви!

Но първо ще е мой.

Ще го притисна грубо до стената,

ще разкъсам бързо чистотата

и ще го даря със пошлост.

Да ме помни!

Да помни ли!?

Ще го разкъсам, хора!

Ще го смачкам!

Подобно лъскава монета

на трамвайна релса ще го смажа...

И повече не искам да обичам.

Май ми стигат всички тези драми...

Трябва ми драма!?

Отивам.

Софийският Бродуей

много предлага...

На мен ми стига.

Само да върна съня си

и усмивката ведра,

към хората.

Пък... друго какво ми е нужно?

Щом се справя веднъж със... умората.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сега разбирам защо се получи бойна взаимност между нас ! Страхотно намахано и категорично написано !
  • Ей, това е коментар вече. Отлично си разбрала посланието и с лекота си видяла куците места. Благодаря ти!
    Току що ми даде по-сполучливото заглавие. Благодаря
  • Като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша :" Ще го убия" е изключително персонализиран начин да си "изкараш негативизма. Негативизъм от какво? Високите цени на луканката? Бакалията ли ще удушваш? И каква философия Смешко намира в тоя стих незнам! От това по-първично и неосмислено - здраве му кажи! Драги ми Смехурко, току що станахме свидетели на "crime of passion". На него смъртно наказание не му приляга, а те заклчват за 100 години, поради неспособността ти да се примиряваш филлософски когато събитията не се развият по-предпочитания от тебе сценарий.
    Хареса ми, Анчо! Може би трябва да ревизираш последния участък от "Софийския Бродуей" нататак. Губи ритъм и яркост.
  • Нещо се е случило,
    нещо ще се случи,
    живота е пред теб,
    каквото ти е писано-
    ще го получиш,
    желая ти късмет.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...