Пресъхнала река
Не се обръщай! Просто си върви!
Не обещавай и не съжалявай!
Изтрий с ръка фалшивите сълзи -
по пътя на живота продължавай!
Отдавна съм сама, макар до теб,
отдавна е залязла нашта песен,
и всяка дума се превръща в лед,
а във душите ни е златна есен.
И чакаме да дойде пролетта,
но тя ни подминава и се смее,
не може да премахне пропастта,
която във въздишките ни зее.
Отдавна сме пресъхнала река,
която само времето познава,
а споменът - прегръща със тъга,
за да и каже да не съжалява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
