ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ
ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ
Превърнах в роза своето сърце
и вляво на гръдта ти я закичих,
но ти я сграбчи с ледени ръце
и я изхвърли. Бил си алергичен...
Превърнах в песен своята душа
и с утринния вятър ти я пратих.
Ти спусна щори - имало роса,
а звуците смущавали съня ти...
Превърнах в стих мечтата си по теб,
написан на крило на гълъбица.
Ти го прокуди на студа свиреп,
заключи в клетка тази бяла птица.
Превърнах се накрая в тишина...
Крещя неистово, но в мене вътре.
Цветът увяхна, песента умря,
и кой знай де сега стихът се тътри...
190607
Превърнах в роза своето сърце
и вляво на гръдта ти я закичих,
но ти я сграбчи с ледени ръце
и я изхвърли. Бил си алергичен...
Превърнах в песен своята душа
и с утринния вятър ти я пратих.
Ти спусна щори - имало роса,
а звуците смущавали съня ти...
Превърнах в стих мечтата си по теб,
написан на крило на гълъбица.
Ти го прокуди на студа свиреп,
заключи в клетка тази бяла птица.
Превърнах се накрая в тишина...
Крещя неистово, но в мене вътре.
Цветът увяхна, песента умря,
и кой знай де сега стихът се тътри...
190607
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
