Превърнати в песен

Седях си аз на брега на морето,

гледах как то се слива с небето.

Ослушах се и чудна песен дочух,

песен, която би харесал и някой глух.

Песен нежна, песен красива,

която тъжна история пред света разкрива.

Потънала в музиката тиха, чудна

нямаше как да остана будна.

В съня си чуден видях

как двама се наказват за неизвършен грях.

Красивата Мария и силният Камен,

двамата живеят в свят днес забравен.

Любовта огряла техните сърца

толкова силно, че не би ги разделила и смъртта.

Но свят друг застанал между тях -

на разруха и на гняв.

И ден дошъл - пълен с мъка и тъга

и за двете вече изстрадали сърца.

Ден, в който сърцето на Мария не издържало

и от мъка се съдрало.

И от този свят жесток

си отишъл още един млад живот.

Заради тъмнината на света,

неосъществимата любов ù заби нож в гърба.

Приятели, семейство и съдба

не били на тяхната страна.

От мъка Камен се поболял,

за любовта на живота си не изживял.

Застанал на една стръмна скала

и с радост посрещнал смъртта.

И се превърнали двамата след смъртта си в песен,

която се носи във въздуха всяко лято, пролет, зима и есен.