27.03.2010 г., 8:58

Превърнати в песен

1.4K 0 0

Превърнати в песен

Седях си аз на брега на морето,

гледах как то се слива с небето.

Ослушах се и чудна песен дочух,

песен, която би харесал и някой глух.

Песен нежна, песен красива,

която тъжна история пред света разкрива.

Потънала в музиката тиха, чудна

нямаше как да остана будна.

В съня си чуден видях

как двама се наказват за неизвършен грях.

Красивата Мария и силният Камен,

двамата живеят в свят днес забравен.

Любовта огряла техните сърца

толкова силно, че не би ги разделила и смъртта.

Но свят друг застанал между тях -

на разруха и на гняв.

И ден дошъл - пълен с мъка и тъга

и за двете вече изстрадали сърца.

Ден, в който сърцето на Мария не издържало

и от мъка се съдрало.

И от този свят жесток

си отишъл още един млад живот.

Заради тъмнината на света,

неосъществимата любов ù заби нож в гърба.

Приятели, семейство и съдба

не били на тяхната страна.

От мъка Камен се поболял,

за любовта на живота си не изживял.

Застанал на една стръмна скала

и с радост посрещнал смъртта.

И се превърнали двамата след смъртта си в песен,

която се носи във въздуха всяко лято, пролет, зима и есен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефания Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...