Сънуваш ли ме нощем,
или съм само тръпка в мрака,
желаеш ли ме още,
ще мога ли да те дочакам!
Ако искаш да ме имаш цяла,
ще трябва крепост да превземеш,
ще трябва вътре в мен да влезеш,
но не със тяло, а с душата.
Сърцето ми е кремък вкаменено,
да дялаш пласт след пласт.
От ласка само ще е покорено
и добротата там ще има власт.
Ако искаш да ме имаш цяла,
жарава аз съм - разпали я!
Кажи ми приказката бяла,
душата ми полита - настигни я!
Ще можеш ли да ме научиш
боса по снега да газя,
целувка под дъжда пороен да получа
и перлата в душата си да пазя?
Ако успееш, ако искаш -
ще те целуват слънчеви лъчи,
ще те омайвам като биле истинско,
ще те къпя в пеещи води.
Ще те разтърсвам като водопада,
ще те зова със ветровете - настигни ме,
ще се сгуша в теб под листопада...
Ако ме искаш - превземи ме!
© Румяна Всички права запазени