21.11.2017 г., 12:40 ч.

През животите 

  Поезия » Любовна, Философска
410 0 0

Ще бъдем заедно, каза тя.
Да бъдем, отговори той.
И коприната на времето ги раздели,
чрез безвремието спомниха си първите лъчи
– и тези думи на Любов.
Ще играем в градината на танцуващите атоми, каза тя.
Ще те държа за ръка, заедно с вечността, отговори той.
И музиката на предадеността навсякъде се разтла,
изтръпна в радост цялата земя.
Можем ли да одухотворяваме материята, попитя тя.
Можем, ако вярваме в милостта на Божията светлина.
И превърнаха се в творци на светове,
докосващи знанието на космическите закони.
Чрез свободата те прегръщам, мила моя.
В безусловността те целувам, мили мой.
И нека рожби на настоящето да бъдем

това е винаги на будните заслон.

© Венцислав Огнянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??