През комина
През комина Заключи вратата
и нека злото вънка да стои,
нека усмивката не слиза
от твоите очи!
Аз ще вляза
... през комина,
като добър
познат ти гост,
ще приседна там
за сто години
и да ме измести някой,
ще му трябва "Архимедов" лост!
Всяка сутрин
ще те милвам и обичам,
ще поемам твоите сълзи.
Обичаш ли ме,
за век единствено
щастието ще ни грози!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
