През люлките житейски
Блажено залюляна, галеща душата,
закотвих се в люлеещия стол -
подарък от съпруга и децата,
а всъщност, аз съм здраво вкоренил се ствол.
От мен излизат клони разклонени,
с листа красиви и със сочен плод -
погрижих се от качествено семе
да е оставеният подир мене род.
Поисках и получих от съдбата -
животец скромен, на любов богат...
Отворена пред мене бе вратата,
изпращах и посрещах благодат.
И в люлката житейска днес оставам,
дали разклатена от буря, или нежен бриз,
щастлива и с усмивка остарявам
в живота ми - изпълнен мой каприз...
02.10.2012
Ирена Георгиева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
