3 окт. 2012 г., 14:20

През люлките житейски

781 0 2

Блажено залюляна, галеща душата,

закотвих се в люлеещия стол -

подарък от съпруга и децата,

а всъщност, аз съм здраво вкоренил се ствол.

 

От мен излизат клони разклонени,

с листа красиви и със сочен плод -

погрижих се от качествено семе 

да е оставеният подир мене род.

 

Поисках и получих от съдбата -

животец скромен, на любов богат...

Отворена пред мене бе вратата,

изпращах и посрещах благодат.

 

И в люлката житейска днес оставам,

дали разклатена от буря, или нежен бриз,

щастлива и с усмивка остарявам

в живота ми - изпълнен мой каприз...

 

02.10.2012

Ирена Георгиева

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....