През розовите очила
2K
0
8
Утро е, красиво като пролет.
Защо като? Та тя е тук, сега.
Усмихната... и с волен полет
влива обич в будната душа.
Птиче ято чурулика дръзко
надпявайки се с малките деца.
Песента магически разпръсква
желание.... за чудна синева.
Ветрове събираш във косите,
топло слънце грейнало в дланта,
зайчета подскачащи в очите,
влюбени усмивки, светлина.
Щастието можеш да откриеш
във малките наглед неща.
Камъчета цветни от водите,
кристали от житейската река.
И ето, жив си! Виждаш красотата.
Светът мечтае заедно със теб.
Пролет е! Сложи си очилата.
Онези, розовите. И... напред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Много ми хареса, Таня! Поздрави!
