30.03.2016 г., 12:11 ч.  

През розовите очила 

  Поезия » Пейзажна
1608 0 8

Утро е, красиво като пролет.
Защо като? Та тя е тук, сега.
Усмихната... и с волен полет
влива обич в будната душа.

Птиче ято чурулика дръзко
надпявайки се с малките деца.
Песента магически разпръсква
желание.... за чудна синева.

Ветрове  събираш във косите,
топло слънце грейнало в дланта,
зайчета подскачащи в очите,
влюбени усмивки, светлина.

Щастието можеш да откриеш
във малките наглед неща.
Камъчета цветни от водите,
кристали от житейската река.

И ето, жив си! Виждаш красотата.
Светът мечтае заедно със теб.
Пролет е! Сложи си очилата.
Онези, розовите. И... напред.

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??