През розовите очила
2K
0
8
Утро е, красиво като пролет.
Защо като? Та тя е тук, сега.
Усмихната... и с волен полет
влива обич в будната душа.
Птиче ято чурулика дръзко
надпявайки се с малките деца.
Песента магически разпръсква
желание.... за чудна синева.
Ветрове събираш във косите,
топло слънце грейнало в дланта,
зайчета подскачащи в очите,
влюбени усмивки, светлина.
Щастието можеш да откриеш
във малките наглед неща.
Камъчета цветни от водите,
кристали от житейската река.
И ето, жив си! Виждаш красотата.
Светът мечтае заедно със теб.
Пролет е! Сложи си очилата.
Онези, розовите. И... напред.
© Таня Мезева All rights reserved.
Много ми хареса, Таня! Поздрави!
