През златния мерник на алчен скъперник
През златния мерник на алчен скъперник
Държиш ли парите
в торбата с мечтите,
доброто не иска да влиза при тях.
Доброто е злато,
но бяга, когато
монети командват ума ти с размах!
В числа на хартийки
ти виждаш кайсийки
и правиш компоти за зимните дни,
но бъркаш, човече ̶
бомбажи са вече ̶
хартията само на алчен сладни!
На болен и беден
отказваш със „среден”,
приятели губиш, роднини дори,
но нека те питам,
преди да те сритам:
Човекът равни ли се с шепа пари?!
От няколко века
се знае: Човекът
в света на парите не бива приет!
Но мисля, че можеш
и двете да сложиш
в един опакован грижовно пакет!
Доброто тогава
любов ще ти дава,
с която ще бъдеш усмихнат и мил,
а алчност и злоба
в подобна особа
едва ли би някога някой открил!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
