Jan 24, 2012, 10:39 PM

През златния мерник на алчен скъперник 

  Poetry » Phylosophy
705 0 12

През златния мерник на алчен скъперник

 

Държиш ли парите

в торбата с мечтите,

доброто не иска да влиза при тях.

Доброто е злато,

но бяга, когато

монети командват ума ти с размах!

 

В числа на хартийки

ти виждаш кайсийки

и правиш компоти за зимните дни,

но бъркаш, човече  ̶

бомбажи са вече  ̶

хартията само на алчен сладни!

 

На болен и беден

отказваш със „среден”,

приятели губиш, роднини дори,

но нека те питам,

преди да те сритам:

Човекът равни ли се с шепа пари?!

 

От няколко века

се знае: Човекът

в света на парите не бива приет!

Но мисля, че можеш

и двете да сложиш

в един опакован грижовно пакет!

 

Доброто тогава

любов ще ти дава,

с която ще бъдеш усмихнат и мил,

а алчност и злоба

в подобна особа

едва ли би някога някой открил!

 

© Марин Цанков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??