Jan 24, 2012, 10:39 PM

През златния мерник на алчен скъперник

922 0 12

През златния мерник на алчен скъперник

 

Държиш ли парите

в торбата с мечтите,

доброто не иска да влиза при тях.

Доброто е злато,

но бяга, когато

монети командват ума ти с размах!

 

В числа на хартийки

ти виждаш кайсийки

и правиш компоти за зимните дни,

но бъркаш, човече  ̶

бомбажи са вече  ̶

хартията само на алчен сладни!

 

На болен и беден

отказваш със „среден”,

приятели губиш, роднини дори,

но нека те питам,

преди да те сритам:

Човекът равни ли се с шепа пари?!

 

От няколко века

се знае: Човекът

в света на парите не бива приет!

Но мисля, че можеш

и двете да сложиш

в един опакован грижовно пакет!

 

Доброто тогава

любов ще ти дава,

с която ще бъдеш усмихнат и мил,

а алчност и злоба

в подобна особа

едва ли би някога някой открил!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Цанков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добра поетична техника и вярност към общочовешките морални ценности,
    но философската основа на нещата е доста нестабилна. Все пак- заслужаваш отличен.
  • Много добро! Поздрави!
  • Това е - истината, да бъдеш човек, и да служиш на човека, а не парите!
    Златен е мерникът ти уцелил в десяктата алчноста и злобата с доброта и любов!
  • Откривам те едва сега, но бързам да ти кажа, че си много добър поет!
    Прекрасна ритмика, силна и актуална социална тема, свободно боравене с думите, които явно те обичат!
    Получаваш моите аплодисменти и обещанието ми, че пак ще търся стиховете ти!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...