Презирам се

Поезия » Гражданска

747 0 4

за слабата ръка, непотънала в лицето на подлеца,

за моя хилав гняв пред страшната човешка бездна,

за дните си -

безветрени и равни -

керван от покорни добичета,

за премълчаваната правда,

за шумното приличие,

за думата,

пречупвана на две...

И какво, че още не съм на колене? -

Нелепо е,

че нямам криле...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Eia (Росица Танчева)

Много силно...
Браво!

2012-01-04T10:37:30+02:00
ananel (Нелиса)

Огледай се...

2009-06-21T10:27:49+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

...всички сме хора,...просто хора!!!!Не винаги можем да сме силни. Но ако презираме деня си, как ще спим нощем...
А за крилата???...
Крилатите не всеки тачи...

п.с.ритъмът на места малко се губи..може да пипнеш леко или да добавиш ударения

2009-06-15T07:31:54+03:00
smile1 (Валка)

А това,че още не си на колене не е малко!
Отново харесах!

2009-06-15T00:18:56+03:00