purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
14 июн. 2009 г., 18:28

Презирам се 

  Поэзия » Гражданская
574 0 4

за слабата ръка, непотънала в лицето на подлеца,

за моя хилав гняв пред страшната човешка бездна,

за дните си -

безветрени и равни -

керван от покорни добичета,

за премълчаваната правда,

за шумното приличие,

за думата,

пречупвана на две...

 

И какво, че още не съм на колене? -

Нелепо е,

че нямам криле...

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силно...
    Браво!
  • Огледай се...
  • ...всички сме хора,...просто хора!!!!Не винаги можем да сме силни. Но ако презираме деня си, как ще спим нощем...
    А за крилата???...
    Крилатите не всеки тачи...

    п.с.ритъмът на места малко се губи..може да пипнеш леко или да добавиш ударения

  • А това,че още не си на колене не е малко!
    Отново харесах!
Предложения
: ??:??