за слабата ръка, непотънала в лицето на подлеца,
за моя хилав гняв пред страшната човешка бездна,
за дните си -
безветрени и равни -
керван от покорни добичета,
за премълчаваната правда,
за шумното приличие,
за думата,
пречупвана на две...
И какво, че още не съм на колене? -
Нелепо е,
че нямам криле...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Браво!