Jun 14, 2009, 6:28 PM

Презирам се

Poetry » Civic

740 0 4

за слабата ръка, непотънала в лицето на подлеца,

за моя хилав гняв пред страшната човешка бездна,

за дните си -

безветрени и равни -

керван от покорни добичета,

за премълчаваната правда,

за шумното приличие,

за думата,

пречупвана на две...

И какво, че още не съм на колене? -

Нелепо е,

че нямам криле...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eia (Росица Танчева)

Много силно...
Браво!

2012-01-04T10:37:30+02:00
ananel (Нелиса)

Огледай се...

2009-06-21T10:27:49+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

...всички сме хора,...просто хора!!!!Не винаги можем да сме силни. Но ако презираме деня си, как ще спим нощем...
А за крилата???...
Крилатите не всеки тачи...

п.с.ритъмът на места малко се губи..може да пипнеш леко или да добавиш ударения

2009-06-15T07:31:54+03:00
smile1 (Валка)

А това,че още не си на колене не е малко!
Отново харесах!

2009-06-15T00:18:56+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0