Презрение
Една нафукана ангорска котка
си правеше вечерната разходка,
повела на опъната каишка
дръглива, сива, безподобна мишка...
Опъваше се мишката, защото
отдавна беше време за леглото...
На всичко туй не беше още яла,
изнервена бе, леко подивяла...
Тържествено по булеварда, бавно,
напредваха си двете много славно,
когато от една странична пряка
се втурна пес, в засада, явно, чакал...
Горката котка литна към олука,
ала каишката се някак си усука,
та спъна кучето преди да скочи,
а остри нокти песът бе наточил...
Примрялата от глад бездруго мишка,
защура се насам-натам с каишка...
И без сама да иска в тъмнината
на кучето оплете се в краката...
Нещастен, рухна песът на земята,
обезумял затръшка се, замята...
А котката се спусна от олука,
отвърза мишката и беж оттука!...
Пък малката дръгливка с омерзение
на кучето направи му презрение:
какво да стори мишка без каишка –
връз песа най-нахално се изпишка!...
И тръгнаха отново двете бавно,
че време за вечеря бе отдавна...
Ей тъй завърши днешната разходка
на мишката и таз ангорска котка!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
)))
