Mitvans (Иванъ Митовъ)
65 243

27.04.2020 г., 8:26

При баража

Поезия » Любовна, Оди и поеми

1.2K 4 10

Приятен ведър слънчев ден!

Седим на пейка край баража!

Обичам те, но съм смутен,

не зная как да ти го кажа...

Сами в света сме – Аз и Ти.

Любов витае покрай нас...

"Бъди по-смел" – ми тя шепти.

Не чувах тихия и глас.

Мълчиш. Мълча навел глава...

На фон на есенен пейзаж,

правихме снимки след това

покрай шумящия бараж!

23,45 ч., 7 януари 2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Mitvans (Иванъ Митовъ)

От сърце ти благодаря за прочувствения коментар и добавката в любими. Радвам се, че можеш да четеш между редовете и да усещаш неизказаното с думи! Желая ти здраве, щастие и творчески успехи! Хубава вечер!

2020-04-29T20:59:19+03:00
hcs (Георги)

Поздравления за чудесната творба!

2020-04-29T17:33:19+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Кристално чист стих! Неизречена, но почувствана любов, колко е красиво!

2020-04-29T15:22:45+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Благодаря за коментара! Хубав ден!

2020-04-28T11:09:21+03:00
Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

Страхотно!
"Приятен ведър слънчев ден!

Седим на пейка край баража!

Обичам те, но съм смутен,

не зная как да ти го кажа..."
Много нежно и чувствено!

2020-04-27T23:31:15+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0