При теб
При теб дойдох,
докато спеше.
Ти не усети,
не разбра.
Луната водех -
да ми свети;
звездите -
за да бдят в нощта.
Избърсах челото ти с цвете,
оставих в миглите роса.
Събрах сърцето си във шепи...
Опиваш ме
до кръв,
до край!
До рая
с непознатите пътеки...
Ще идвам винаги
в нощта.
При теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Всички права запазени
