Припада над селото залезът тъжен,
мир и покой запъстрелите нивя озари
и с поглед вглъбен и чувствено-мътен,
аз броях първите лъчисти звезди
и ето, във вечерницата тебе съзирах,
в нея твоите очи огнени блестяха,
а в друга звезда лицето ти намирах
с луничките, които наивно трептяха
и със силата на моите мисли съкровени
поисках и ето - полетях нагоре, напред,
там, при звездите лъчисти свещени,
отново любима бях ази при теб...