При теб
Припада над селото залезът тъжен,
мир и покой запъстрелите нивя озари
и с поглед вглъбен и чувствено-мътен,
аз броях първите лъчисти звезди
и ето, във вечерницата тебе съзирах,
в нея твоите очи огнени блестяха,
а в друга звезда лицето ти намирах
с луничките, които наивно трептяха
и със силата на моите мисли съкровени
поисках и ето - полетях нагоре, напред,
там, при звездите лъчисти свещени,
отново любима бях ази при теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Всички права запазени
