Sep 19, 2010, 9:08 PM

При теб 

  Poetry » Love
1000 0 2

Припада над селото залезът тъжен,

мир и покой запъстрелите нивя озари

и с поглед вглъбен и чувствено-мътен,

аз броях първите лъчисти звезди

 

и ето, във вечерницата тебе съзирах,

в нея твоите очи огнени блестяха,

а в друга звезда лицето ти намирах

с луничките, които наивно трептяха

 

и със силата на моите мисли съкровени

поисках и ето - полетях нагоре, напред,

там, при звездите лъчисти свещени,

отново любима бях ази при теб...

© Стефан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??