ПРИ ТЕБЕ ИДВАМ
Пламено изгарят моите устни,
пулсират в ритъм моите вени,
за тебе днес съм окрилена
и при тебе идвам не с болка,
а с вик на Вселена.
Гледаме небето и красивото синьо.
Жадувам за твоето нежно докосване.
Заспивам сгушена в твоите обятия,
с безплатен урок по страстно целуване.
Земята ли стене със синрон от моите и твойте въздишки
или съм преластена от плътта ти неземна.
За мен си оставаш моят Адам сътворен от Бога,
а аз твоя вярна богиня.
© Валерия Иванова Всички права запазени