Прибра си сянката... време му беше
Луната дръпна завесите
и отвори небето
пред него.
Посипаха се синьо-зелени
остатъци
от
усмивки
на шутове,
клоуни,
с мръсни съвести
и гузни погледи.
Сами се създали.
Директно - безгрешни,
да си вярват...
че са съблекли Господ
и са му облекли шлифера.
Дайте му да пие -
Chivas Regal,
или пещерска -
гроздова
или нещо още по-силно
(задължително с лед).
Да се опият очите му,
да не виждат
как повръщат - онова,
с което ги храни,
как се отричат три пъти
(като Петър)
до първи петли...
Луната дръпна завесите
и се посипаха парчета
от змийски дрехи -
студено-люспести.
Затова не вярва вече
на голи змии,
на змии без дрехи.
Обеси чувствата им,
с красивата
дълга коса на своята мъка
и
си
подписа
присъдата.
Без право на жалване,
без адвокат и
вещи лица
за разнищване...
Кой крив, кой прав,
защо той, а не те?
Тръгна.
Прибра си сянката.
Без извинения...
(Да не се припознае някой
в нея).
Видях я!
Страшно
много прилича на него.
Луната дръпна завесите.
Циркът свърши!
Няма аплаузи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
