vesi-lina (Веска Алексиева) 31 август 2008 г., 20:58 ч.

Прибра си сянката... време му беше 

995 0 27
 

Луната дръпна завесите

и  отвори небето

пред него.

Посипаха се синьо-зелени

остатъци

от

усмивки

на шутове,

клоуни,

с мръсни съвести

и гузни погледи.

Сами се създали.

Директно - безгрешни,

да си вярват...

че са съблекли Господ

и са му облекли шлифера.

Дайте му да пие -

Chivas Regal,

или пещерска -

гроздова

или нещо още по-силно

(задължително с лед).

Да се опият очите му,

да не виждат

как повръщат - онова,

с което ги храни,

как се отричат три пъти

(като Петър)

до първи петли...

Луната дръпна завесите

и се посипаха парчета

от змийски дрехи -

студено-люспести.

Затова не вярва вече

на голи змии,

на змии  без дрехи.

Обеси чувствата им,

с красивата

дълга коса на своята мъка

и  

си

подписа

присъдата.

Без право на жалване,

без адвокат и

вещи лица

за разнищване...

Кой крив,  кой прав,

защо той,  а не те?

Тръгна.

Прибра си сянката.

Без извинения...

(Да не се припознае някой

в нея).

Видях я!

Страшно

много прилича на него.

Луната дръпна завесите.

Циркът свърши!

Няма аплаузи.

 

© Веска Алексиева Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.