Прибра си сянката... време му беше
Луната дръпна завесите
и отвори небето
пред него.
Посипаха се синьо-зелени
остатъци
от
усмивки
на шутове,
клоуни,
с мръсни съвести
и гузни погледи.
Сами се създали.
Директно - безгрешни,
да си вярват...
че са съблекли Господ
и са му облекли шлифера.
Дайте му да пие -
Chivas Regal,
или пещерска -
гроздова
или нещо още по-силно
(задължително с лед).
Да се опият очите му,
да не виждат
как повръщат - онова,
с което ги храни,
как се отричат три пъти
(като Петър)
до първи петли...
Луната дръпна завесите
и се посипаха парчета
от змийски дрехи -
студено-люспести.
Затова не вярва вече
на голи змии,
на змии без дрехи.
Обеси чувствата им,
с красивата
дълга коса на своята мъка
и
си
подписа
присъдата.
Без право на жалване,
без адвокат и
вещи лица
за разнищване...
Кой крив, кой прав,
защо той, а не те?
Тръгна.
Прибра си сянката.
Без извинения...
(Да не се припознае някой
в нея).
Видях я!
Страшно
много прилича на него.
Луната дръпна завесите.
Циркът свърши!
Няма аплаузи.
© Веска Алексиева All rights reserved.
