Обичам те! Но не с онази обич,
която ти посича коленете,
при все че месеци наред се моля,
щом дойдеш, да не се свлека в ръцете ти.
В ръцете ти, наситени на форми
и подарили хиляди екстази;
докоснеш ли ме с тях, безспорно
не тръпки, а гръмовници ще ме пролазят.
Ще ме пролазят издълбоко, с тътен
на неизбежната първична буря,
дано дъхът ти е за двама плътен,
издишаните ми стенания да се изгубят.
Ще губя мисълта, че те обичам
из безконечния момент омраза...
А после пак безбройните причини
ще се завърнат - причини да те обожавам.
© Таня Донова Всички права запазени