Причината
Ако днес се завърнеш, ще забравя какво е било.
Ако утре те няма, аз ще помня на мъките блатото.
И горчивата болка в най-светлото утро само.
И лъчите, които не стигат до мене. И страшното.
Ако утре те няма, ще стъпвам във тръни навсякъде.
И очите ми – слепи – ще питат отнесено: "Пролет ли?".
Ако утре те няма... ще сънувам чудовищни дракони.
Ще трепери по устните пак неизречено "Моля те...".
Ако днес ме погледнеш, по-цветна от пролет ще бъда.
И за тебе готова, узряла във дългото чакане,
без да мисля ще литна, ще скоча, към тебе ще тръгна.
Ти с усмивка една ще сломиш най-безмилостно мрака ми.
Ако утре откриеш отново пътека към мен,
ще захвърля съмнения, болести, остри копнежи.
Тишината ти мека подобно лечебен мехлем,
всяка рана ще скрие... Толкова с мене си нежен.
Ако утре отново те няма... ще плача сълзи,
ще засрамя небето, смъртта, тъмнината и бурите.
Как жадувам... за миг... за момент... за секунда дори
да те видя отново... От жажда за теб боледувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
