Причината
Ако днес се завърнеш, ще забравя какво е било.
Ако утре те няма, аз ще помня на мъките блатото.
И горчивата болка в най-светлото утро само.
И лъчите, които не стигат до мене. И страшното.
Ако утре те няма, ще стъпвам във тръни навсякъде.
И очите ми – слепи – ще питат отнесено: "Пролет ли?".
Ако утре те няма... ще сънувам чудовищни дракони.
Ще трепери по устните пак неизречено "Моля те...".
Ако днес ме погледнеш, по-цветна от пролет ще бъда.
И за тебе готова, узряла във дългото чакане,
без да мисля ще литна, ще скоча, към тебе ще тръгна.
Ти с усмивка една ще сломиш най-безмилостно мрака ми.
Ако утре откриеш отново пътека към мен,
ще захвърля съмнения, болести, остри копнежи.
Тишината ти мека подобно лечебен мехлем,
всяка рана ще скрие... Толкова с мене си нежен.
Ако утре отново те няма... ще плача сълзи,
ще засрамя небето, смъртта, тъмнината и бурите.
Как жадувам... за миг... за момент... за секунда дори
да те видя отново... От жажда за теб боледувам.
