25.10.2008 г., 17:28

Причината да пиша и днес

822 0 10
"Усмихвай се, човече" - казват ми -
"Поздравления за силната поезия!".
Всички я харесват, но дали
прочитайки я те не ми се плезят?

Не се ли подиграват всички с мен,
когато препрочитат редовете,
които никнат - цвете подир цвете
и по тоя начин "душат" моя ден?

И това ми е в главата всеки път,
когато ме "прочитат" всички хора.
Но, всъщност знам - ръцете ме сърбят
да опиша някой подъл кръстопът,
с който съм опитвал да се боря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поклон!
  • В крайна сметка опитваме се да пишем не само заради нас,а и заради другите-всеки иска да получи одобрение,похвала,поздрав!А ти го получаваш от мен в стократен размер-пишеш невероятно,няма за какво да се чудиш!
    Ники
  • Всички понякога се питаме, в крайна сметка това е като с верните приятели, в един момент разбираш на кого да вярваш. Поздравления, чудесен стих!
  • Не можеш да избереш кой да чете стиховете ти , но можеш да избереш кого да допуснеш до себе си с тях. Неразбралите ще се подсмихват , но тези които допуснеш до себе си описвайки някой кръстопът ще ги докоснеш. Харесвам как пишеш и редовно си те посещавам за да прочета нещо красиво. :
    )
  • Не съм си го и помисляла...
    А ти пиши!
    Харесваме те!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...