"Усмихвай се, човече" - казват ми -
"Поздравления за силната поезия!".
Всички я харесват, но дали
прочитайки я те не ми се плезят?
Не се ли подиграват всички с мен,
когато препрочитат редовете,
които никнат - цвете подир цвете
и по тоя начин "душат" моя ден?
И това ми е в главата всеки път,
когато ме "прочитат" всички хора.
Но, всъщност знам - ръцете ме сърбят
да опиша някой подъл кръстопът, ...