Oct 25, 2008, 5:28 PM

Причината да пиша и днес

  Poetry
821 0 10
"Усмихвай се, човече" - казват ми -
"Поздравления за силната поезия!".
Всички я харесват, но дали
прочитайки я те не ми се плезят?

Не се ли подиграват всички с мен,
когато препрочитат редовете,
които никнат - цвете подир цвете
и по тоя начин "душат" моя ден?

И това ми е в главата всеки път,
когато ме "прочитат" всички хора.
Но, всъщност знам - ръцете ме сърбят
да опиша някой подъл кръстопът,
с който съм опитвал да се боря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • поклон!
  • В крайна сметка опитваме се да пишем не само заради нас,а и заради другите-всеки иска да получи одобрение,похвала,поздрав!А ти го получаваш от мен в стократен размер-пишеш невероятно,няма за какво да се чудиш!
    Ники
  • Всички понякога се питаме, в крайна сметка това е като с верните приятели, в един момент разбираш на кого да вярваш. Поздравления, чудесен стих!
  • Не можеш да избереш кой да чете стиховете ти , но можеш да избереш кого да допуснеш до себе си с тях. Неразбралите ще се подсмихват , но тези които допуснеш до себе си описвайки някой кръстопът ще ги докоснеш. Харесвам как пишеш и редовно си те посещавам за да прочета нещо красиво. :
    )
  • Не съм си го и помисляла...
    А ти пиши!
    Харесваме те!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...