25 oct 2008, 17:28

Причината да пиша и днес

  Poesía
825 0 10
"Усмихвай се, човече" - казват ми -
"Поздравления за силната поезия!".
Всички я харесват, но дали
прочитайки я те не ми се плезят?

Не се ли подиграват всички с мен,
когато препрочитат редовете,
които никнат - цвете подир цвете
и по тоя начин "душат" моя ден?

И това ми е в главата всеки път,
когато ме "прочитат" всички хора.
Но, всъщност знам - ръцете ме сърбят
да опиша някой подъл кръстопът,
с който съм опитвал да се боря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • поклон!
  • В крайна сметка опитваме се да пишем не само заради нас,а и заради другите-всеки иска да получи одобрение,похвала,поздрав!А ти го получаваш от мен в стократен размер-пишеш невероятно,няма за какво да се чудиш!
    Ники
  • Всички понякога се питаме, в крайна сметка това е като с верните приятели, в един момент разбираш на кого да вярваш. Поздравления, чудесен стих!
  • Не можеш да избереш кой да чете стиховете ти , но можеш да избереш кого да допуснеш до себе си с тях. Неразбралите ще се подсмихват , но тези които допуснеш до себе си описвайки някой кръстопът ще ги докоснеш. Харесвам как пишеш и редовно си те посещавам за да прочета нещо красиво. :
    )
  • Не съм си го и помисляла...
    А ти пиши!
    Харесваме те!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...