Прием
Прием
На Теб, моя красавице
Отивам на прием и теб ще те взема,
надменен и горд до теб ще вървя,
от всеки поздрави днес ще приемам,
но погледи чужди върху теб не търпя.
Аз съм с костюм от облаци черни,
ти си с рокля от сини вълни,
с дантела от пяна и мънички перли –
най-прекрасна сред всички жени.
Ти знаеш, колата ми даже е черна,
в черно дори очилата блестят
и край теб, ако някого мерна,
куршуми в нощта ще свистят.
Тук вече познават ни всички –
саркастичният мъж, наперен, висок,
оглежда посоки различни
с поглед презрително строг.
И едно нежно, малко момиче,
озарява сияйно нощта,
елегантно все се облича
за всеки мъж е тайна мечта.
Но за мен си реалност нескрита,
моя прекрасна, синя вълна,
като цунами често сърдита,
помиташ всяка чужда жена.
Минавам по мрамора с теб под ръка,
всеки след нас се обръща.
Чува се тихо – „Коя е тази жена?“
„Забрави, не е за теб!“ – някой отвръща…
24.05.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
Благодаря!
