Приемственост

Подхлъзнах се и си строших краката,

не ще достигна таз височина.

Ще гледам отдалеч как птиче ято

кръжи над нея, чезне в димнина.

Но че от мен по-ловки катерачи

преодоляха я, ще забраня

сърцето ми от завист да заплаче,

да ме потапя в чувство за вина.

На своя внук ще съм инструктор ценен -

от мене - ум, от него - корпус як.

Човек, не може ли, така скроен е -

на другите да обяснява как.

И внукът, наследил от мен ината,

ще се качи, върха ще покори

и виртуална купа (чисто злато!)

на дядо си посмъртно ще дари.