Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки – 6
БЕЗСТРАШНИЯТ ЛЮБОПИТКО
Чарли пак е скочил горе на перваза
и, вратле източил над смълчана ваза,
вика зад стъклото: - Вън е побеляло!
- Може би тревата вън е изсветляла! -
братчето прекъсва Джаки и повтаря.
- Облак нещо ръси, нямаш ли ми вяра?
Двамата юнаци спускат се към двора.
Белички калпаци крушата, стобора,
камъкът-бродяга – всеки си е сложил,
но защо? Избяга отговорът сложен.
Нашата Сузана майчински се смее.
- Още отзарана сняг небето сее,
не за да изплаши моите момчета!
Няма нищо страшно, мамини котета!
Чарли предпазливо чудото докосва.
Храстче закачливо котето белосва,
трупа на главата, сняг поръсва с клони.
Джаки по следата братчето си гони.
Сякаш е с ботушки, но от страх трепери.
- Мамин непослушко, искаш да се мериш
ти по смелост с брат си! - Сузи го прегръща.
- Веждам, сине, как си, у дома се връщай!
Чедо любопитно се оказва Чарли.
Втурва се, надниква тук и там. Едва ли
ще престане лесно пътя си да следва.
Пак се е заплеснал, иска да изследва
всичко непознато рижият разбойник.
Спъва се, премята тяло неспокойно,
но това не спира малкия смелчага
и кръвта вибрира като връх на шпага.
На висока бука нещо май се случва.
- Кой качен е тука? - котето проучва.
- Лекарят дървесен аз съм на гората.
С моя клюн чудесен търся под кората
кой ги разболява, правя го без грешка.
В миг кълвач явява пъстрата си дрешка
и червеноглавко всички разпознават.
С ударите кратки той си заслужава
името Лечител на гора да носи.
- Искам да попитам – няколко въпроса
мога ли спокойно да задам, медико?
Аз не съм разбойник, нищо, че си свикнал
в котките да виждаш ти за теб заплаха.
Дума дава Рижко – имам дом и стряха
и кълвач не слагам в блюдо за вечеря.
С време разполагам, търся да намеря
отговор защо ли зима сменя есен?
Още: За какво ли птици пеят песен?
Може би се радват, че летят в небето?
Щастие ли дават с песен на детето?
- Аз не се страхувам, котенце, от тебе!
Ако боледуваш, мога без проблеми
сам да те прегледам и да излекувам.
На години седем станах и общувам
с всеки от гората – зверове и птички.
Даже и децата знаят – питай всички –
четири сезона сменят се редовно.
и това закон е, действа безусловно.
Песен ако пеят, тъжните ще радват.
Те това умеят, затова го правят.
- А защо, кълвачо, днес дъждът е пухкав?
- Ех и ти, юначе! Дъжд ли е, ще рукне!
Стане ли студено, в сняг се преобръща.
Вън е заледено, тичай вече вкъщи!
Детско любопитство Чарли е заситил.
То е много чисто. Явно е попитал
този, който знае, отговор получи
и късмет това е, на кълвач че случи.
Пътя към дома си е поел усмихнат.
Другите въпроси няма как да стихнат,
но ще пита мама, тя е котка умна.
Чарли свива рамо и се претъркулва
смело в малка преспа, преградила пътя.
Много му харесва! Още два-три пъти
пак се преобръща сам в снега игриво.
Тръгва си към къщи. После настойчиво
братята си малки той навън извиква.
Иска да покаже как от радост блика
и не е опасно в преспите да гази.
Всичко му е ясно, другите ще пази,
да не се уплашат, ако в сняг играят.
Тъй, че е безстрашен, всички ще узнаят!
Следва:.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
