Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки – 8
РАЧЕШКАТА ЩИПКА
Помните ли Маца – котката ленива?
Че ловува раци и не е страхлива
тръгна да разкаже случки от реката,
смелост да покаже, спряла до вратата
тя пред мама Сузи като бе на гости.
Скрила срам зад бузи, раци да изпроси
нашата хитруша я потърси вчера.
Първо се ослуша, повода намери,
после ѝ почука тя като на близка.
- Дружке моя, тука имам малки ризки,
дето твойта рожба може да облича.
Като на изложба с тях ще е, ще тича
и ще е уютно на гърба, вратлето.
Портата побутна Маца, а детето
в процепа се мушна и навън изтича.
- Пак си непослушно и не се олличаш! -
смръщена го смъмри майката грижовна.
То отвърна с "мър" и някакъв лъжовен
поглед на невинен, търсещ лесна прошка.
- Рожбата ти свидна с нежно име Рошко,
май е непослушна, но ще осъзнае
майка, че се слуша и не се роптае.
Маца я покани, даровете гушна.
- Няма да остана. Свраката подшушна,
че си наловила лятос много раци.
Дай ми, дружке мила, трима котараци
вкъщи ме очакват, в лед е днес реката.
Аз не се оплаквам, но ядат децата
като не видели, как да ги заситя!
Вярно ли, не е ли – теб дойдох да питам.
- Консервирах раци - дни на глад да няма.
Твоите юнаци да внимават само
да не ги задавят щипките им дълги.
Щях да ги извадя, но валеше, бързах
и сега на Рошльо аз му ги отделям.
Да мълча е лошо, затова споделям
с тебе, Сузи мила. Ето ти буркана.
В него съм сложѝла, тъй че да останат
и да ви заситят вкъщи четирима.
Мен, ако ме питат, тука доста има!
Сузи с благодарност двора ѝ напусна.
Мислеше, навярно, колко ще са вкусни,
а като пристигна, сипа ги в тавата.
До зори не мигна, заради децата
раците почисти, щипките извади
и прогони мисли с лоши изненади.
На обяд сервира порция за всички.
Светеха немирни палави очички.
Чарли се закашля, после спря да гълта...
- Няма нищо страшно! Дишай! Аз ще бръкна
в гърлото дълбоко и ще ти премине!
Ти юнак си, споко! Ще се справя, сине!
Бърди вън се втурна помощ да потърси.
Беше бърз и умен. Някъде в ума си
знаеше – Кълвачът доктор е в гората.
Лесно е да плачеш, правят го децата.
Той сега ще трябва спешно да намери
лекар! Незабавно! Почна да трепери,
но усили крачка в тъмната дъбрава.
Трудната задача лесна с воля става.
Върна се с Кълвача, всички изненада.
Чу ги те, че плачат... Като за награда
Сузи го прегърна. - Колко си грижовен!
Щипката повърна Чарли без особен
напън, а Кълвачът гърлото проми и
важно взе да крачи. - Другите чинии
виждам, че са празни, всичко сте омели!
Има случки разни. Вие, че сте смели
вече знам, но искам нещо да ви кажа:
не поемай риска, той ще те накаже!
Тука умълча се въздух да си вземе.
Беше се разкрачил, сякаш е на стреме.
Сузи се нахвърли, силно разгневена:
- Знай, децата върло пазя аз и мене
няма никой право да ме поучава!
Най-доброто правя и не заслужавам
да ме критикува горският ни лекар!
Пет пари не струваш! Ти си доктор шмекер!
- Но защо, госпожо, аз спасих детето!
Ако се наложи, заради момчето
бих дошъл, безспорно, пак да го лекувам.
Казвам отговорно и не се шегувам.
Сузи, осъзнала че е прекалила,
лапа бе подала, яростта подвила,
сякаш е опашка в пухкавата зима.
Ти недей се плаши, тя характер има.
Следва:
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
