Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки - 9
ТАТКО РОСИНИ
Котарак бездомен в бежово и черно,
джентълмен огромен, но добър наверно,
в близката хралупа почна да нощува.
Беше понатрупал клонки той и шума,
топло да му бъде, вятър да не влиза.
Днес видя го Бърди, че оттам излиза
и след него тръгна, кой е да проучи.
Майка му го зърна и какво се случи?
Сядай тука бързо, за да ти разкажа.
Всичко ще навържеш. Как – ще ти покажа.
Котаракът тежко стъпваше и бавно.
Срещна Ежко Бежко - добродушко славен.
Носеше си съчки огън да запали.
Наръч къси пръчки мокри и едва ли
щеше да успее с тях да се затопли.
Ежко не умее с плач и тъжни вопли
някой да потърси, помощ да извика.
За да не изръси съчките старика,
котаракът, чийто име аз не зная,
взе му от гръбчето пръчките накрая
и със него тръгна към дома му близък.
Зад дърво надникна Бърди и облиза
долната си ястна – знак, че разсъждава.
Сузи не изпусна нищо. "Заслужава
този котарачко вън да не студува.
Със сърце прозрачно той е, ми се струва
и на всеки в нужда би помогнал. Браво!"
Аз ще му услужа с друго. Тъй се прави!"
Беше досетлива. Знаеше, че Ежът
зимен сън заспива.. Но защо ли в скрежа
буден е останал, тя не го попита.
Път към вкъщи хванал, Ежко с тази свита
стигна до дама си – дупката в земята.
Щеше да изръси: "Тук ли спят децата –
малките ти рожби? Зиме е студено!"
Имаше заложби тя на споделеност.
Бе ги наследила по роднинска връзка,
мама котка беше много справедлива.
Бърди я следеше накъде отива.
Дупката подуши с нос, отгатнал всичко.
после се промуши зад гърба на чичко
котарачко шарен с име неизвестно.
Много благодарен бе, че друг пренесе
неговите съчки Ежко. И му рече:
- Те за мен са тежки, доста стар съм вече.
Къщата е малка, няма да те каня.
Имаш ли запалка! Мойта отзарана
огън не запали. Как ти викат, братко?
- Идвам аз от Бали, чужденец - накратко.
В клетка ме държаха докато пътувам.
После ме видяха те, че се бунтувам
и една госпожа бързо упои ме.
Много разтревожен и забравил име
после оз свестих се... - каза котаракът.
Сузи натъжи се и продума в мрака:
- Име ще ти сложа, скъпи господине.
Страшно ще подхожда, мисля си – Росини!
Ежът се запъти огън да запали
и да види спят ли другите... Едва ли
приказката чудна искаш да завърши.
Вън са всички будни. Те какво ли вършат?
- Да ви се представя – Сузи се наричам.
- Реверанс не правя, а и не обичам
новите познати, но реши съдбата
точно вас да прати днеска във гората -
котарак Росѝни лапата протегна.
- Нямам тук роднини, мъката ме стегна...
Бърди се промуши по-напред да чува.
Въздухът подуши и се развълнува.
Майка му помисли и това предложи:
- Тръгвам с чисти мисли. Ако се наложи,
мога с теб, Росини, къща да споделям,
имам трима сина, трудничко ги гледам.
- Мисис Су, простете! - Сузи съм, Росини!
погледът го стрелна с пламъците сини.
- Ако сте съгласен, да вървим тогава!
- Всичко ми е ясно. И си заслужава!
Бърди се затича първи да пристигне
във дома обичан, братята да вдигне
и да им подшушне, че с баща са вече.
Вкъщи той се мушна. - Ставайте! - им рече.
Скочиха в съня си Джакомо и Чарли.
- Ти какви ги ръсиш! Нов баща? Едва ли!
Но вратата тропна, влезе в тях Росини.
Котета сиротни – трима буйни сина –
Сузи му представи с имена различни
и описа нрава детски и комичен.
Но какво се случи, утре ще разкажа,
тъй че да научиш всичко супер важно.
Следва:.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
