9.09.2017 г., 10:11

Приказен сън

664 0 2

         Приказен сън

 

Сънувах те! Бе цялата във бяло,

така красива, толкова добра!

Лицето ти в усмивка разцъфтяло

и нежна като утринна роса!

 

Понечих устните ти да целуна

така желани, нежни като цвят!

Дали и утре пак ще те сънувам?

Безкрайно с теб щастлив съм и богат!

 

Ти си само сън. Една надежда,

една далечна, приказна мечта.

Една любов изпълнена с копнежи.

Желание, изплувало в нощта!

 

1987г-

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....