Sep 9, 2017, 10:11 AM

Приказен сън

  Poetry » Love
663 0 2

         Приказен сън

 

Сънувах те! Бе цялата във бяло,

така красива, толкова добра!

Лицето ти в усмивка разцъфтяло

и нежна като утринна роса!

 

Понечих устните ти да целуна

така желани, нежни като цвят!

Дали и утре пак ще те сънувам?

Безкрайно с теб щастлив съм и богат!

 

Ти си само сън. Една надежда,

една далечна, приказна мечта.

Една любов изпълнена с копнежи.

Желание, изплувало в нощта!

 

1987г-

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...